§ 498Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 498. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2020 г.) Установяването на нарушенията, съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на
Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен
друг ред.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на кодекса:
1. "Живял последните 5 години в страната" е български гражданин, който фактически и
трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте
години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната се приема и престоят извън
Република България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската
държава.
2. "Живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга
държава - членка на Европейския съюз" е:
а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по
настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на
Европейския съюз;
б) гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване
на територията на Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз,
най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите.
За живеене в страната се приема и престоят извън Република България за времето, в
което български гражданин е изпратен там от българската държава.
3. "Живял най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга
държава - членка на Европейския съюз" е:
а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по
настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на
Европейския съюз;
б) гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване
на територията на Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз,
най-малко 6 месеца към датата на произвеждане на изборите.
За живеене в страната се приема и престоят извън Република България за времето, в
което български гражданин е изпратен там от българската държава.

4. "Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по
смисъла на чл. 396 е:
а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на
територията на съответната община или кметство;
б) български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или
кметства на територията на Република България;
в) гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, който има адрес на
пребиваване на територията на съответната община или кметство,
към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите, като променилите
адресната си регистрация след тази дата имат право да гласуват по предишната си адресна
регистрация, където са включени в избирателните списъци.
5. "Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по
смисъла на чл. 397 е:
а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на
територията на съответната община или кметство;
б) български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или
кметства на територията на Република България;
в) гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, който има адрес на
пребиваване на територията на съответната община или кметство,
към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите.
6. "Адрес на пребиваване" е адресът, на който лицето е регистрирано при престоя си в
Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз.
7. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) "Статут на продължително и
постоянно пребиваване" е статут, придобит при условията и по реда на Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и
членовете на техните семейства.
8. "Документ за самоличност" е:
а) лична карта;
б) личен (зелен) паспорт - само за граждани, които не са подменили личните си
документи при условията на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
българските лични документи;
в) паспорт (задграничен) на гражданин, намиращ се в деня на изборите извън Република
България;
г) моряшки паспорт на гражданин, намиращ се в деня на изборите на плавателен съд под
българско знаме;
д) военна карта на кадрови военнослужещ, намиращ се в деня на изборите извън
Република България.
9. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016  г.) "Коалиция" е предизборно
сдружаване на политически партии, регистрирана в Централната избирателна комисия, за участие
в определен вид избори.
10. "Парламентарно представени" са партиите и коалициите, които са участвали на
последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание
към датата на насрочване на съответния вид избор.
11. "Видно място" е място на територията на избирателната секция, извън помещенията
на общинската администрация, което е общодостъпно и е защитено от атмосферни влияния и
посегателства с цел физическото им запазване.
12. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Национална избирателна квота"
е частното от делението на общия брой на действителните гласове на национално ниво с
изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6 на броя на членовете на Европейския парламент от

Република България. Когато частното не е цяло число, националната избирателна квота е
най-близкото до това частно по-голямо цяло число.
13. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Районна избирателна квота" е
частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 279,
ал. 1, т. 6, подадени в многомандатния изборен район, на броя на определените за този район
мандати. Когато частното не е цяло число, районната избирателна квота е най-близкото до това
частно по-голямо цяло число.
14. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Общинска избирателна квота" е
частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438,
ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския
съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо
цяло число.
15. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) "Медийна услуга" е създаването и
разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от
аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията,
използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии - вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии - лицензираните или регистрираните
обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги - електронните издания на вестници, списания,
информационни агенции и други електронни издания.
Не са медийни услуги социалните мрежи - фейсбук, туитър и други подобни, и личните
блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви "а" и "б".
16. "Доставчик на медийна услуга" е физическо лице - едноличен търговец, или
юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната
услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването
на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните
услуги.
17. "Предизборна агитация" е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия,
коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на
партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се
смятат за агитация по смисъла на кодекса.
18. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016  г.) "Публичен административен
ресурс" са бюджетни средства, помещения, автомобили, самолети и други транспортни средства,
оборудване и други движими и недвижими вещи - държавна или общинска собственост,
предоставени на администрацията, държавните и местните органи, и държавните и общинските
предприятия, както и трудът на служителите в администрацията.
19. "Повторно" е нарушението, извършено в тримесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
§ 2. Разпоредбите на кодекса за коалициите се прилагат и за местните коалиции при
избори за общински съветници и кметове.
§ 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Разпоредбите на Закона за
обществените поръчки за сроковете за провеждане на процедурите не се прилагат относно
техниката, консумативите, машините за машинното гласуване, компютърната обработка на

данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите, както и за
изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали и разяснителната
кампания.
(2) При провеждане на обществени поръчки в случаите по ал. 1 решенията за откриване
на процедурите и за определяне на изпълнител може да се обжалват пред Върховния
административен съд в тридневен срок от публикуването, съответно от получаването на
решението. Обжалването не спира изпълнението. Върховният административен съд се произнася
в срок до три дни от постъпването на жалбата с решение, което не подлежи на обжалване.
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) При произвеждане на всички видове избори
разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи не се прилага.
§ 5. При произвеждане едновременно на два или повече вида избори, извън случаите,
когато се произвеждат само избори за общински съветници и кметове, се прилагат разпоредбите
на кодекса със следните изключения:
1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) при произвеждане на избори за
общински съветници и кметове едновременно с избори за народни представители, за президент и
вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република България
избирател, който е включен в избирателните списъци за отделните видове избори в различни
населени места и не може с искане за гласуване по настоящ адрес да гласува на всички видове
избори в едно и също населено място, подава заявление по образец до органа по чл. 23, ал. 1 по
постоянен адрес (адрес на пребиваване), че при произвеждане на всички видове избори желае да
гласува в населеното място, където е включен в избирателните списъци за изборите за общински
съветници и кметове; заявлението се подава не по-късно от 14 дни преди изборния ден; органът
по чл. 23, ал. 1 издава удостоверение за гласуване в определено населено място в един екземпляр;
в удостоверението се посочва населеното място, за което се издава; органът по чл. 23, ал. 1
предава информация за издадените удостоверения на Главна дирекция "Гражданска регистрация
и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и
благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизираното заличаване на
избирателя от избирателния списък по постоянен адрес (адрес на пребиваване); за неуредените
въпроси се прилагат чл. 34, 35 и 240;
2. при произвеждане едновременно на избори за народни представители или за президент
и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република
България се назначава една обща районна избирателна комисия за всеки изборен район (район);
3. при произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори
за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от
Република България органите по чл. 74 осъществяват правомощията на органи по чл. 59, като:
а) при до 150 избирателни секции на територията на общината се назначават 15 членове,
с над 150 избирателни секции - 23 членове, за градове с районно деление - 31 членове, и за
Столичната община - 39 членове;
б) Централната избирателна комисия определя възнаграждение за членовете на
секционните избирателни комисии в страната в двоен размер на възнаграждението по чл. 97, ал.
2;
4. избирателят получава бюлетината си за гласуване и се допуска до гласуване само след
като данните от документа му за самоличност се сверят с данните от избирателните списъци за
всеки вид избор, който се произвежда, и след като във всеки един от избирателните списъци се
впишат единният му граждански номер (личен номер) и видът и номерът на документа му за

самоличност (номерът на личната му карта или паспорт);
5. при произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на
републиката или за народни представители или за членове на Европейския парламент от
Република България:
а) когато се произвеждат избори за президент и вицепрезидент на републиката с избори
за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България, в
Централната избирателна комисия първо се провежда жребий за определяне на номерата на
партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетината за изборите за президент и
вицепрезидент на републиката; партиите и коалициите, които са регистрирани с едно и също
наименование и състав за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за народни
представители или за членове на Европейския парламент от Република България, за изборите за
народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България,
получават същия номер в бюлетината, определен чрез жребия за изборите за президент и
вицепрезидент на републиката;
б) когато се произвеждат избори за членове на Европейския парламент от Република
България и избори за народни представители, в Централната избирателна комисия първо се
провежда жребият за определяне на номерата в бюлетината за изборите за членове на
Европейския парламент от Република България; партиите и коалициите, които са регистрирани с
едно и също наименование и състав за изборите за членове на Европейския парламент от
Република България и за изборите за народни представители, за изборите за народни
представители получават същия номер в бюлетината, определен чрез жребия за изборите за
членове на Европейския парламент от Република България;
в) извън случаите по букви "а" и "б" се провежда жребий за определяне на номерата в
бюлетината за изборите за членове на Европейския парламент от Република България или в
бюлетината за изборите за народни представители между партиите и коалициите, които не са
участвали в жребия по букви "а" или "б"; номерата в бюлетината на партиите, коалициите и
инициативните комитети следват номерата в бюлетината на партиите, коалициите и
инициативните комитети, определени чрез жребия по букви "а" или "б";
6. в случаите, когато избори за общински съветници и кметове се произвеждат
едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката:
а) партиите и коалициите, които са регистрирани с едно и също наименование и състав в
Централната избирателна комисия и в общинските избирателни комисии, получават за изборите
за общински съветници и кметове същия номер в бюлетината, който им е определен чрез жребия,
проведен в Централната избирателна комисия за изборите за президент и вицепрезидент на
републиката, като тези партии и коалиции не участват в жребия в общинските избирателни
комисии по буква "б";
б) номерата в бюлетината на партиите и коалициите, които са регистрирани с различно
наименование и състав в Централната избирателна комисия и в общинските избирателни
комисии, за изборите за общински съветници и кметове се определят чрез жребий, проведен в
общинските избирателни комисии; номерата в бюлетината на партиите, коалициите и
инициативните комитети следват номерата в бюлетината на партиите, коалициите и
инициативните комитети, определени чрез жребия, проведен в Централната избирателна комисия
по буква "а";
7. когато избори за общински съветници и кметове се произвеждат едновременно с
избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република
България, номерата в бюлетините за произвежданите избори се определят по реда на т. 6;
8. бюлетините за отделните видове избори на обратната страна (на гърба) са с различен
цвят на полиграфическата защита, определен от Централната избирателна комисия;
9. бюлетините за съответните видове избори се пускат в отделни избирателни кутии;

10. кандидатските листи за общински съветници и за кметове на една и съща партия или
коалиция може да бъдат представлявани общо от един застъпник в една избирателна секция в
изборния ден за всички произвеждани избори;
11. след съставянето на черновата за единия вид избор се преминава към отваряне на
избирателните кутии за другия вид избор; протоколът за избора, за който е съставена черновата,
се попълва, след като се провери в избирателните кутии за другия вид избор дали няма пуснати
бюлетини и за този вид избор; при произвеждане на избори за общински съветници и кметове
едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на
Европейския парламент от Република България първо се отварят избирателните кутии и се
установява резултатът от гласуването за президент и вицепрезидент на републиката, съответно за
членове на Европейския парламент от Република България;
12. районната или общинската избирателна комисия определя график за приемането на
изборните книжа и материали от секционните избирателни комисии;
13. опакованите изборни книжа и материали се поставят в торби, които са с различен
цвят за всеки вид избор; видът и размерът на торбите се определят с решение на Централната
избирателна комисия; изборните книжа и материали за отделните видове избори се съхраняват в
отделни помещения.
§ 6. (1) Избраните кандидати за народни представители, президент на републиката,
вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България или
кметове, работещи в държавни или общински учреждения или предприятия, търговски дружества
с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетни организации,
имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в
случаите, когато тя е закрита - друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в
друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или търговско дружество с повече
от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетна организация.
(2) Когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице,
правоотношението с това лице се прекратява без предизвестие.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато избраните кандидати са заемали друга
изборна или мандатна длъжност.
(4) Мандатът на избраните кандидати за членове на Европейския парламент от Република
България, които заемат друга изборна длъжност, се прекратява 7 дни преди датата на откриване
на първото заседание на Европейския парламент.
§ 7. (1) Членовете на Европейския парламент от Република България при изпълнение на
правомощията си имат право на достъп до държавните и местните органи и организации.
(2) Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват
съдействие на членовете на Европейския парламент от Република България и да им предоставят
при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията им.
§ 8. Този кодекс въвежда изискванията на:
1. Директива 93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и
реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски
парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани.
2. Директива 94/80/ЕО на Съвета от 19 декември 1994 г. за определяне на условията и
реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от

гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани.
3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Директива 2013/1/ЕС на Съвета от
20 декември 2012 г. за изменение на Директива 93/109/ЕО по отношение на някои от условията и
реда за упражняване на правото на граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която
не са граждани, да бъдат избирани в избори за Европейски парламент (ОВ, L 26/27 от 26 януари
2013 г.) и осигурява прилагането на Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 г.
за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки
избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 г.
(ОВ, L 178/1 от 16 юли 2018 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 9. Този кодекс отменя:
1. Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 9 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от
2011 г. - бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 45 от 2011 г., бр. 17 и 66 от 2013 г.).
2. Закона за избиране на Велико Народно събрание (обн., ДВ, бр. 28 от 1990 г.; попр., бр.
29 от 1990 г.; изм., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г. и бр. 39 от 2011 г.).
§ 10. (1) До произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през
2016 г., с изключение на общите избори за общински съветници и кметове през 2015 г.,
машинното гласуване, предвидено в кодекса, е експериментално и се произвежда в до 500
избирателни секции. Секциите за машинното гласуване се определят от Централната избирателна
комисия не по-късно от 5 дни от датата на насрочването на съответния вид избор.
(2) Централната избирателна комисия приема правила за произвеждането на
експерименталното машинно гласуване по ал. 1, както и за обобщаването на резултатите от него.
(3) В експерименталното машинно гласуване по ал. 1 може да участва всеки избирател,
независимо дали е гласувал на същите избори с хартиена бюлетина. Член 206, ал. 3 не се прилага.
Експерименталното машинно гласуване се извършва по реда на чл. 268. В избирателния списък
по чл. 268, ал. 5 в графа "Забележки" се отбелязва, че избирателят е участвал в експериментално
машинно гласуване.
(4) При експерименталното машинно гласуване по ал. 1 разпоредбите на кодекса относно
отчитането на резултатите не се прилагат. Резултатите от експерименталното машинно гласуване
по ал. 1 се предоставят на районната или общинската избирателна комисия, която ги предава на
Централната избирателна комисия.
(5) Резултатите от експерименталното машинно гласуване не се вземат предвид при
определяне на резултатите от изборите.
§ 11. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) При произвеждане на
изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. и при произвеждане на
общите избори за общински съветници и кметове през 2015 г. машинното гласуване се
произвежда в най-малко 500 избирателни секции. Секциите за машинното гласуване се определят
от Централната избирателна комисия не по-късно от 10 дни от датата на насрочването на
съответния вид избор. При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на
републиката през 2016 г. се извършва експериментално машинно преброяване по правила, приети
от Централната избирателна комисия.

§ 12. В 15-дневен срок от влизането в сила на кодекса Народното събрание избира,
съответно президентът назначава нови членове на Централната избирателна комисия. Мандатът
на заварените при влизането в сила на кодекса членове на Централната избирателна комисия се
прекратява с встъпването в длъжност на новите членове.
§ 13. Централната избирателна комисия не по-късно от 55 дни преди произвеждане на
изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г.:
1. приема правилника по чл. 48, ал. 3;
2. създава обществения съвет по чл. 55 и обучителното звено по чл. 56;
3. определя условията и реда за машинното гласуване;
4. утвърждава образците на изборните книжа за изборите за членове на Европейския
парламент от Република България през 2014 г. и ги обнародва в "Държавен вестник";
5. съгласувано с Министерския съвет определя условията и реда за изработването,
доставката и съхранението на изборните книжа и материали, включително и за съхранението на
техническите устройства за машинното гласуване.
§ 14. Централната избирателна комисия в четиримесечен срок от влизането в сила на
кодекса утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор, извън тези за изборите за
членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г., и ги обнародва в
"Държавен вестник".
§ 15. Частичните избори, за които към датата на влизането в сила на кодекса има
обнародван указ на президента на републиката за насрочването им, се произвеждат по реда на
отменения Изборен кодекс.
§ 16. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България
(обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 51 от 1996 г.;
изм., бр. 27, 33 и 154 от 1998 г., бр. 10 и 69 от 1999 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 67 и 80 от 2003 г., бр.
46 от 2005 г., бр. 63 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 9 и 95 от 2011 г. и бр. 66 от 2013 г.) се правят
следните изменения:
1. В чл. 16, т. 1 думите "350 души" се заменят със "100 души".
2. В § 4, т. 1 от допълнителните разпоредби думите "4-месечен" се заменят с
"тримесечен".
§ 17. (1) Населените места, които към деня на обнародването на указа на президента на
републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове отговарят на
изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България, придобиват статут на кметство и в тях се произвеждат избори за кметове на
кметства едновременно с произвеждането на общи избори за общински съветници и за кметове.
(2) Кметските наместници в населените места, които към деня на влизането в сила на
кодекса отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България, продължават да изпълняват правомощията си до полагане на

клетва от новоизбрания кмет на кметство.
(3) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник по ал. 2
кметът на общината може да назначи нов кметски наместник.
§ 18. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77
от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от
1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр.
69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от
2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на
Конституционния съд от 2011 г. - бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г.; бр. 38 от 2012 г., бр. 15
от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 думите "4-месечен" се заменят с "тримесечен".
2. В чл. 30, ал. 8 думите "от партии" се заличават, а думите "чл. 267" се заменят с "чл.
459".
3. В чл. 38:
а) в ал. 2 след думите "кметовете на" се добавя "райони и", а думите "със закон" се
заменят с "Изборния кодекс";
б) в ал. 5 след думата "община" се добавя "за кмет на район".
4. Член 39а се отменя.
5. В чл. 42:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите "на общини или кметства" се заличават;
бб) в т. 6 след думата "общината" се добавя "района";
б) в ал. 3 думите "чл. 267" се заменят с "чл. 459";
в) в ал. 4:
аа) в изречение първо думите "на община или на кметство" и думите "на общината,
съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметството" се заличават;
бб) в изречение второ след думата "общината" се добавя "или кмет на района", а накрая
се добавя "на общината, съответно на района";
вв) в изречение трето след думата "общината" се добавя "или кмет на района";
г) в ал. 5:
аа) в изречение първо думите "на община или на кмет на кметство" се заличават;
бб) в изречение второ след думите "избира кмет на общината" се добавя "кмет на
района";
д) в ал. 6:
аа) в изречение първо след думата "община" се добавя "кмет на район", а след думата
"общината" се добавя "кмет на района";
бб) в изречение второ след думата "общината" се добавя "или кмет на района";
е) в ал. 7 след думата "община" се добавя "кмет на район";
ж) в ал. 8 след думата "община" се добавя "кмет на район".
6. Член 42а се отменя.
7. В чл. 46а думите "чл. 4, ал. 5" се заменят с "чл. 397, ал. 1".
§ 19. (1) Кметовете на райони, избрани от общинските съвети, продължават да
изпълняват правомощията си до произвеждането на общи избори за общински съветници и за
кметове.
(2) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на район до произвеждането

на общи избори за общински съветници и за кметове и полагане на клетва от новоизбрания кмет
на район се прилагат разпоредбите на отменените чл. 39а и чл. 42а от Закона за местното
самоуправление и местната администрация.
§ 20. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на
Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96
и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и
105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от
2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г.,
бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г.
- бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13 ал. 4 се отменя.
2. В чл. 32, ал. 1 се създава т. 22:
"22. изработва специализиран мониторинг на дейността на доставчиците на медийни
услуги при произвеждане на предизборна кампания, който предоставя на Централната
избирателна комисия; обемът и параметрите на специализирания мониторинг се определят по
споразумение между Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия, сключено
преди откриване на предизборната кампания, независимо от териториалния обхват на
програмите."
§ 21. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005
г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от
2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 1 след думите "регистрира в" се добавя "публичен" и се създава изречение
второ: "Публичността на регистъра се осигурява чрез интернет страницата на съда при спазване
изискванията на Закона за защита на личните данни."
2. В чл. 29, ал. 2, т. 2 думите "1000 лв." се заменят с "една минимална работна заплата".
3. Член 43 се изменя така:
"Чл. 43. (1) На политическа партия, която не представи в срок финансов отчет по чл. 34,
ал. 1 и декларация по чл. 34, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) На политическа партия, която не създаде публичен регистър или не впише в
публичния регистър обстоятелства по чл. 29, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от
1000 до 5000 лв."
4. Създава се чл. 43а:
"Чл. 43а. (1) При нарушение на изискванията на чл. 22, чл. 23, ал. 2, чл. 24 и чл. 29, ал. 1
на лицето по чл. 30, ал. 1, а ако такова не е определено, на лицето, което представлява
политическата партия, се налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При неизпълнение на задължението по чл. 28а на лицето по чл. 30, ал. 1, а ако такова
не е определено, на лицето, което представлява политическата партия, се налага глоба в размер от
100 до 500 лв.
(3) При неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 и 2 на лицето, което представлява
политическата партия, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в двоен размер."
5. В чл. 44 ал. 1 се изменя така:
"(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 43 и 43а се съставят от длъжностни
лица, оправомощени от председателя на Сметната палата."
6. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава нова т. 6:

"6. "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение."
§ 22. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление (обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 42 от 2012
г., бр. 20 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в
която са вписани в подписката.";
б) в ал. 2, изречение първо след думата "подписката" се добавя "в структуриран
електронен вид".
2. В чл. 29:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в
която са вписани в подписката.";
б) в ал. 2, изречение първо след думата "подписката" се добавя "в структуриран
електронен вид на териториалното звено", а думата "която" се заменя с "което".
3. В чл. 51:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в
която са вписани в подписката.";
б) в ал. 3, изречение първо след думата "подписката" се добавя "в структуриран
електронен вид", а след думата "развитие" се добавя "или на териториалното ѝ звено в
съответната област", а думите "която извършва" се заменят с "които извършват".
4. В чл. 57, ал. 5:
а) създава се ново изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в
която са вписани в подписката.";
б) досегашното изречение второ става изречение трето и след думата "подписката" се
добавя "в структуриран електронен вид на териториалното звено", а думата "която" се заменя с
"което";
в) досегашното изречение трето става изречение четвърто.
5. Навсякъде в закона думите "урна", "урни" и "урната" се заменят съответно с "кутия",
"кутии" и "кутията".
§ 23. Подписките по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и
местното самоуправление, които са започнати преди влизането в сила на кодекса, се внасят по
досегашния ред.
§ 24. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм.,
бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008
г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г., бр. 38 и 44 от
2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г.) в чл. 212, ал. 1, т. 9 думите "чл. 104, ал. 1 - 3" се заменят
с "чл. 161, ал. 1 - 3".

§ 25. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на
Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр.
99 и 101 от 2001 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от
2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42 от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г., бр. 15
и 82 от 2012 г., бр. 15 и 17 от 2013 г.) в чл. 19, ал. 6 т. 6 се отменя.
§ 26. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г.,
бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение
№ 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15,
17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) в чл. 195 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите "с изключение на член на Централната избирателна комисия" се
заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен
съд, прокурорите и следователите не може да бъдат членове на районни, общински и секционни
избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на
Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и
за общински съветници и за кметове."
§ 27. В Закона за Българската телеграфна агенция (обн., ДВ, бр. 99 от 2011 г.; Решение №
11 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 78 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г.) в чл. 5, ал. 2, т. 3
думите "съответно на Закона за избиране на Велико Народно събрание" се заличават.
§ 28. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр.
92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от
1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и
79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37,
91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр.
105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на
Конституционния съд от 1995 г. - бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр.
62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 120 от 1997 г.; изм., бр.
83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на
Конституционния съд от 2000 г. - бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от
2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38,
57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009
г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г.)
се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 167:
а) в ал. 1 след думата "избран" се добавя "или да гласува на референдум или да участва в
подписка за произвеждане на референдум";
б) в ал. 2 след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум по определен
начин";
в) в ал. 3 след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум по определен
начин";

г) в ал. 4 след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум по определен
начин";
д) създава се нова ал. 5:
"(5) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено от длъжностно лице при или по повод
изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода от една до шест
години.";
е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 2, 3 и 4" се заменят с "ал. 2, 3, 4 и 5";
ж) досегашната ал. 6 става ал. 7.
2. В чл. 167а след думата "кандидат" се добавя "или да гласува на референдум по
определен начин".
3. В чл. 168:
а) в ал. 1 след думата "право" се добавя "или гласува на референдум";
б) в ал. 2 след думата "избор" се добавя "или гласува два или повече пъти при един
референдум".
4. Създава се чл. 168а:
"Чл. 168а. (1) Който в нарушение на установените правила отпечатва бюлетини за
гласуване, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди
лева.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който противозаконно държи или
разпространява бюлетини за гласуване."
5. В чл. 169 след думата "избори" се добавя "или референдум".
§ 29. В Закона за Конституционен съд (обн., ДВ, бр. 67 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 2001 г.,
бр. 45 от 2002 г., бр. 114 от 2003 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г. - бр. 23 от
2006 г.; изм., бр. 50 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал. 1:
а) създава се нова т. 10:
"10. произнася се по спорове за законността на избора на член на Европейския парламент
от Република България;"
б) досегашните т. 10 и 11 стават съответно т. 11 и 12.
2. В чл. 17, ал. 4 думите "и народен представител" се заменят с "народен представител и
член на Европейския парламент от Република България".
3. В чл. 21:
а) създава се нова ал. 5:
"(5) Конституционният съд се произнася относно законността на изборите за народни
представители и на избора на народен представител и на избора на член на Европейския
парламент от Република България в двумесечен срок от постъпване на искането.";
б) досегашната ал. 5 става ал. 6.
4. В чл. 22, ал. 5 думите "и народен представител" се заменят с "народен представител и
член на Европейския парламент от Република България".
§ 30. Кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
-------------------------
Законът заедно с приложенията към него е приет от 42-то Народно събрание на 21
февруари 2014 г. и на 4 март 2014 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 22.04.2014 Г.)
§ 13. Президентът на републиката издава указ за попълване състава на Централната
избирателна комисия съобразно изменението на чл. 46, ал. 3 в тридневен срок от влизането в сила
на този закон.
§ 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА
ТЕРИТОРИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 63. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35 и 53 от 2014 г.)
навсякъде думите "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "Министерството на
регионалното развитие и благоустройството".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "РАЗУЗНАВАНЕ"
(ОБН. - ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)
§ 31. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69,
който влиза в сила от 1 януари 2016 г.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 26.05.2016 Г.)
§ 142. В останалите текстове на кодекса думите "6.00 ч." се заменят със "7.00 ч.", думите
"19.00 ч." се заменят с "20.00 ч.", а думите "20.00 ч." се заменят с "21.00 ч.".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 26.05.2016 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2017 Г.,
ИЗМ. - ДВ, БР. 94 ОТ 2018 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 2019 Г., В
СИЛА ОТ 12.03.2019 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 104 ОТ 2022 Г.)
§ 143. За периода на мандат на Централната избирателна комисия 2014 - 2019 г., когато

след проведени последващи избори за народни представители или за членове на Европейския
парламент от Република България има избрани нови парламентарно представени партии и
коалиции или нови партии или коалиции, които имат избрани с техните кандидатски листи
членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, съставът на
Централната избирателна комисия се допълва с по един член, предложен от тези партии или
коалиции до президента на републиката. Новите членове на Централната избирателна комисия се
назначават от президента на републиката за срок до приключване на мандата на действащите
членове.
§ 144. Разпоредбите на този закон не се прилагат за частичните и новите избори, за които
към датата на влизането в сила на този закон има обнародван указ на президента на републиката
за насрочването им.
§ 145. (Отм. - ДВ, бр. 104 от 2022 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 155. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 22.07.2016 Г.)
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 28.10.2016 Г.)
§ 5. При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през
2016 г. едновременно с частични избори за кмет секционните избирателни комисии, назначени от
районните избирателни комисии, осъществяват правомощията на секционни избирателни
комисии и за частичния избор. Назначените до влизането в сила на този закон членове на
секционни избирателни комисии от общинските избирателни комисии се освобождават. Броят на
членовете на секционните избирателни комисии по изречение първо, включително председател,
заместник-председател и секретар, е за секции с до 500 избиратели включително - 7 членове, а за
секции с над 500 избиратели - 9 членове. Възнаграждението на членовете на секционните
избирателни комисии по изречение първо е в двоен размер на възнаграждението по чл. 97, ал. 2.
Секционните избирателни комисии по изречение първо предават протоколите за съответния вид
избор в районната, съответно общинската избирателна комисия.
§ 6. В двудневен срок от влизането в сила на този закон Централната избирателна
комисия определя в съответствие с него места в държавите - членки на Европейския съюз, в
които ще се образуват избирателни секции, и техния брой във всяко място. Въз основа на
решението на Централната избирателна комисия ръководителите на дипломатическите или
консулските представителства образуват незабавно избирателните секции. Централната
избирателна комисия назначава незабавно секционните избирателни комисии по реда на чл. 102 -
105.
§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
ЗА 2019 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)

§ 43. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграф 29, т. 13, буква "б", т. 14 и 15, § 30 и § 42, т. 2, които влизат в сила от деня на
обнародването на закона в "Държавен вестник";
2. параграф 28, т. 6 - 12 и т. 14 - 19, § 35, т. 3, с изключение на чл. 7а, ал. 4 и чл. 7в, ал. 4,
т. 5 и 6, т. 8 - 22 и т. 36 - 40, § 41, т. 2 - 8, т. 9, букви "а" и "в" и т. 10, които влизат в сила от 1
април 2019 г.;
3. параграф 29, т. 5, буква "а" относно думите "и чрез бюджета на Министерството на
здравеопазването за заплащане на медицинските изделия, помощните средства,
приспособленията и съоръженията за хората с увреждания", т. 9, буква "а" относно думите "както
и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с
увреждания", т. 9, буква "г" относно думите "и помощните средства, приспособленията и
съоръженията за хората с увреждания" и относно думите "както и с лицата, осъществяващи
дейности по предоставяне и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления
и съоръжения за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на
лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства,
приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания" и т. 9, буква "д"
относно ал. 15, т. 3 и ал. 16 относно думите "както и с лицата, осъществяващи дейности по
предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата,
осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания - за заплащане на медицински
изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания", т. 25, буква "а"
- ал. 1, т. 13 относно думите "помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с
увреждания" и т. 25, буква "б" относно ал. 4 относно думите "и лицата, осъществяващи дейности
по предоставяне и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и
съоръжения за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата,
осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания" и "и помощни средства,
приспособления и съоръжения за хората с увреждания", § 36 и § 37 относно чл. 14, ал. 8, т. 2,
буква "б", които влизат в сила от 1 януари 2020 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 12.03.2019 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 61 ОТ 2019 Г.,
В СИЛА ОТ 02.08.2019 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 88 ОТ 2020 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 36 ОТ 2021 Г., В СИЛА
ОТ 01.05.2021 Г.)
§ 39. (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2021 г., в сила от 01.05.2021 г.)
§ 40. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 29 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 08.04.2019 Г.)
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 60 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2019 Г.)
§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 61 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2019 Г.)
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2021 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 58 ОТ 2021 Г.)
§ 63. В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон президентът на републиката
назначава нови членове на Централната избирателна комисия. Мандатът на членовете на
Централната избирателна комисия се прекратява от деня на назначаването на новите членове на
комисията.
§ 64. (Обявен за противоконституционен с РКС № 9 от 2021 г. - ДВ, бр. 58 от 2021 г.)
Пропорционалната изборна система за избори за народни представители по чл. 246 се прилага до произвеждането на
първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 68. Разпоредбите на § 9, т. 1, § 35, т. 1, 2 и 4, § 36 и 37 влизат в сила от деня на
официалното оповестяване на резултатите от преброяването през 2021 г.
§ 69. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО
УПРАВЛЕНИЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 22.02.2022 Г.)
§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 104 ОТ 2022 Г.)
§ 55. Централната избирателна комисия провежда експерименти със защитена хартия за
бюлетини за машинно гласуване в срок от три седмици след приемането на този закон.
§ 56. Член 57, ал. 1, т. 10, буква "б" относно думите "както и на инициативните комитети
за участие в изборите за народни представители извън страната", т. 11 относно думите "както и
на инициативен комитет за участие в изборите за народни представители извън страната, когато
независимият кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели съгласно чл. 257, ал. 1",
т. 12а, т. 13, букви "г" и "д", т. 21 относно думите "както и на независимите кандидати извън
страната", чл. 247, ал. 1, т. 1а и т. 3а, чл. 249, ал. 1, изречение първо относно думите "и един
многомандатен изборен район извън страната" се прилагат от 1 януари 2025 г.
Приложение № 1 към чл. 248
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от

12.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2019 г., в сила от 08.04.2019 г.)
МЕТОДИКА
за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за
народни представители
I. Общи положения
1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите
за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно
събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС).
1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240
мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите
в многомандатните изборни райони.
1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва
от Централната избирателна комисия (ЦИК).
ІІ. Определяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони
2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз
основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на
населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на
база на резултатите от последното преброяване на населението.
2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС.
2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер.
2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния
статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се
разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на
представителство за страната.
2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на
представителство за страната.
2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от
частното по т. 2.5.
2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с
най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5).
2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава
допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на
мандатите.
2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни
остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се
разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето
на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните
комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.
2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените
мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР
предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15.
2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за
ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4,
съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите.
2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен
по 4, съответно по 6 за ВНС.

2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т.
2.11.
2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на
тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се
замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с
числото по т. 2.12.
2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от
изчислителната процедура съгласно т. 2.6 - т. 2.14.
ІII. Определяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни
райони
3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в
МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната
избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове,
подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15.
3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил
действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за
избран и получава мандат в съответния МИР.
3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния
МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната
система в многомандатните изборни райони.
IV. Определяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни
райони
4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен
на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от
независимите кандидати по т. 3.2.
4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по
т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2.
4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на
всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в
МИР.
4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво - първа
стъпка:
4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина с
изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6;
4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1;
4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само
партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2;
4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите
и коалициите по т. 4.4.3;
4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т.
4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер;
4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели
на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър);
4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на
полученото число по т. 4.4.6;
4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата,
колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и
коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно
по т. 4.4.7;
4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък,
втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и
т.н. до изчерпване на мандатите;
4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а
броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите
мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и
часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват
представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители
на средствата за масово осведомяване;
4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия
и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат
по т. 4.4.10 и т. 4.4.11.
4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите
мандати партии или коалиции - втора стъпка:
4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на
мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т.
4.4.12;
4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при
разпределението на мандатите в МИР;
4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички
секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3;
4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите
и коалициите по т. 4.4.3;
4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от
партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер;
4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2
(квота на Хеър);
4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки
един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6;
4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата,
колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7;
4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по
реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7;
4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или
коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се
разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до
изчерпване на всички мандати за всеки МИР;
4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а
броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите
мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като
се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се
дават по реда на най-малкия номер;
4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т.
4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР
по т. 4.5.8;
4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по

т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на
получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР;
4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите
и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11.
4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и
коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за
народни представители в многомандатните изборни райони - трета стъпка:
4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка
партия или коалиция по т. 4.4.3;
4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им
определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9;
4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените ѝ мандати
по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират
се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати,
без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;
4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените ѝ мандати
по т. 4.4.12, но всичките ѝ ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират
във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;
4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3,
получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има
маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след
преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1  до т. 4.6.8  и не са изключени от
участие в преразпределението по т. 4.6.8;
4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5  са два или повече, избира се остатъкът в
МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите
и коалициите;
4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат
остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5;
4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва
преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се
отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът ѝ се занулява и не се
използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или
коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има
най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а
общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с
един; преминава се към т. 4.6.2;
4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и
коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от
изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8.
V. Персонифициране на мандатите по кандидатски листи
5.1. Когато броят на мандатите за дадена партия или коалиция е по-голям от броя на
кандидатите в кандидатската листа, се получават толкова мандата, колкото е броят на кандидатите
в листата.
5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със
спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания
(преференции) по чл. 278, ал. 4 и 5 и подреждането на кандидатите в листата.
5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са
валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете,

подадени за кандидатската листа.
5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.
5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените
предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни
предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на
съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се
определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си
подреждане в листата и образуват списък Б.
5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или т. 5.5.
5.7. Списъците по т. 5.4 или т. 5.5 се запазват при заместване в случай на прекъсване или
прекратяване на мандата на избран кандидат.
VІ. Неуредени въпроси
6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.
Приложение № 2 към чл. 312
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2016 г., в сила от
28.10.2016 г.)
МЕТОДИКА
за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент
на републиката
1. За всяка кандидатска листа за президент и вицепрезидент на републиката, издигната от
партия, коалиция или инициативен комитет, се пресмята сумата от подадените гласове в страната
и извън страната.
2. Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове,
ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
3. Ако няма избрана листа, Централната избирателна комисия (ЦИК) насрочва нов избор
в 7-дневен срок от деня на първия избор.
3.1. В новия избор участват двете кандидатски листи, получили най-много гласове.
3.2. Ако повече от две кандидатски листи са получили най-много, но равен брой гласове,
те всички се допускат до участие в новия избор.
3.3. Ако една кандидатска листа е получила най-много гласове, а след нея се нареждат
две или повече листи с равен брой гласове, те всички се допускат до участие в новия избор.
3.4. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски листи и преди избора кандидат за
президент или вицепрезидент от едната листа почине или се разболее тежко, ЦИК отлага избора
и насрочва нов избор не по-късно от 14 дни от датата на отложения избор. В срок до три дни от
датата на решението на ЦИК съответната партия или инициативен комитет може да регистрира
нов кандидат.
3.5. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски листи и преди новия избор кандидат
от едната от тях се откаже от участие в срок до 24 часа след обявяването на резултатите от
произведения избор, в новия избор по решение на ЦИК участва следващата по брой гласове
кандидатска листа. Ако няма следващи листи, Народното събрание насрочва нов избор за
президент и вицепрезидент на републиката.
4. При произведения нов избор избрана е кандидатската двойка, получила най-много
гласове.

5. Ако в новия избор две или повече кандидатски листи получат най-много, но равен брой
гласове, няма избрана кандидатска двойка.
Приложение № 3 към чл. 355
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от
12.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2019 г., в сила от 08.04.2019 г.)
МЕТОДИКА
за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за
членове на Европейския парламент от Република България
I. Общи положения
1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер (МХ-Н) за разпределяне на мандатите
при избори за членове на Европейския парламент от Република България.
1.2. Гласува се в страната в отделни райони - съвпадащи по територия с многомандатните
изборни райони (МИР) при последните произведени избори за народни представители, и в
чужбина.
1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и
независими кандидати.
1.4. Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално
гласуване.
II. Условие за избиране на независим кандидат
2.1. Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от броя на всички
действителни гласове с изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6, разделен на броя Е на членовете
на Европейския парламент от Република България към датата на избора. За 2014 г. числото Е е
17.
III. Условие за участие на партия и коалиция
3.1. В разпределението на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не
по-малко от числото по т. 2.1.
IV. Разпределяне на мандати по листи
4.1. Между кандидатските листи по т. 3.1 се разпределят М на брой мандати по МХ-Н,
където М е равно на Е, намалено с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати.
Кандидатската листа е запълнена, когато са ѝ разпределени толкова мандати, колкото е броят на
кандидатите в нея.
4.2. Всяка кандидатска листа получава дробно число мандати, равно на числото М,
умножено по броя на гласовете за листата и разделено на сумата от гласовете на всички листи по
т. 3.1. Дробният мандат е сума от цяла част (неотрицателно цяло число) и остатък (неотрицателно
число, по-малко от 1).
4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати, равен на цялата част на дробното
число мандати плюс до един допълнителен мандат в зависимост от големината на остатъка.
4.4. Ако за всички кандидатски листи броят на разпределените по т. 4.1 мандати е
по-малък или равен на броя на кандидатите в тях, процедурата приключва.
4.5. Ако на дадена кандидатска листа по т. 4.1 са разпределени повече мандати, отколкото
са кандидатите в нея, тя окончателно получава толкова мандати, колкото е броят на тези

кандидати и след това се изключва. Изключват се и запълнените листи. Ако всички листи са
изключени, процедурата приключва.
V. Персонифициране на мандати по листи
5.1. Мандатите по раздел IV се персонифицират чрез преференциално гласуване.
5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със
спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания
(преференции) и подреждането на кандидатите в листата.
5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са
валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 5 на сто от гласовете,
подадени за кандидатската листа.
5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.
5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените
предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни
предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на
съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се
определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си
подреждане в листата и образуват списък Б.
5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или 5.5.
5.7. Списъците по т. 5.4 или 5.5 се запазват при заместване в случай на прекратяване на
мандата на избран кандидат.
VІ. Неуредени въпроси
6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.
Приложение № 4 към чл. 452, ал. 1
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2016 г., в сила от
28.10.2016 г.)
МЕТОДИКА
за определяне на резултатите от гласуването за кметове
1. Методиката определя резултатите от изборите за кмет на община, район или кметство.
2. За всеки кандидат за кмет се пресмята сумата от подадените гласове в изборния район.
3. Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове в района.
4. Ако няма избран кандидат, общинската избирателна комисия (ОИК) насрочва втори
тур в 7-дневен срок от деня на първия избор.
4.1. Във втори тур участват двамата кандидати, получили най-много гласове.
4.2. Ако повече от двама кандидати са получили най-много, но равен брой гласове, те
всички се допускат до участие във втори тур.
4.3. Ако един кандидат е получил най-много гласове, а след него се нареждат двама или
повече кандидати с равен брой гласове, те всички се допускат до участие във втори тур.
5. На втори тур е избран кандидатът, получил най-много гласове.
6. Ако на втори тур двама или повече кандидати получат най-много, но равен брой
гласове, няма избран кандидат.

Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2019 г., в
сила от 12.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2019 г., в сила от 08.04.2019 г.)
МЕТОДИКА
за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за
общински съветници
I. Общи положения
1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер (МХ-Н) за разпределяне на мандатите
при избори за общински съветници.
1.2. Гласува се на територията на общините.
1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и
независими кандидати.
1.4. Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално
гласуване.
II. Независими кандидати
2.1. Независим кандидат е избран, ако е получил брой гласове не по-малък от броя на
действителните гласове в общината с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, разделен на броя
на общинските съветници в общинския съвет.
III. Участие на партии и коалиции
3.1. В разпределението на мандати участват партиите и коалициите, получили гласове не
по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по раздел II.
IV. Разпределяне на мандати на партиите и коалициите
4.1. В разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не
по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по т. 2.1.
4.2. Между кандидатските листи по т. 4.1 се разпределят М на брой мандати, където М е
броят на общинските съветници, намален с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати.
4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати по МХ-Н.
4.4. Когато броят мандати за дадена кандидатска листа по т. 4.3 е по-голям от броя на
кандидатите в листата, тя получава толкова мандати, колкото са кандидатите в нея.
4.5. Мандатите по т. 4.3 и 4.4 се персонифицират чрез преференциално гласуване.
V. Персонифициране на мандатите
5.1. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със
спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания
(преференции) по чл. 437, ал. 4 и 5 и подреждането на кандидатите в листата.
5.2. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са
валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени
за кандидатската листа.
5.3. Когато няма кандидати по т. 5.2, подреждането в кандидатската листа се запазва.
5.4. Когато има кандидати по т. 5.2, те се подреждат според броя на получените
предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни
предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на
съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се

определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си
подреждане в листата и образуват списък Б.
5.5. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.3 или 5.4.
5.6. Списъците по т. 5.3 или 5.4 се запазват при заместване в случай на прекъсване или
прекратяване на мандата на избран кандидат.
VІ. Неуредени въпроси
6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.
Релевантни актове от Европейското законодателство
КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Директиви:
ДИРЕКТИВА 2013/1/ЕС НА СЪВЕТА от 20 декември 2012 година за изменение на
Директива 93/109/ЕО по отношение на някои от условията и реда за упражняване на правото на
граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, да бъдат избирани в
избори за Европейски парламент
ДИРЕКТИВА 94/80/ЕО НА СЪВЕТА от 19 декември 1994 година за определяне на
условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори
от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/109/ЕО от 6 декември 1993 година, с която се определят
подробни условия за упражняване на правото на глас и кандидатиране в избори за Европейския
парламент от граждани на Съюза, които пребивават в държава-членка, на която не са граждани
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23
юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО